автор: kameja

Душата ми на котка се разхожда
в градините на непознати сънища.
Преследва често рехави кълбета
от намотана кукувича прежда.

Изляга се в хамаци плетени
под сенките, от слънцето създадени.
И ако пътят и`сърце си няма,
не я възпира нищо да избяга.

Понякога в градините вилнеят бури
и ледени градушки сипят.
Тогава някъде заслон намира
и чака всичко да отмине.

Душата ми на котка е кралица.
Не се сломява, даже и да страда.
Тя знае - в многоликата си същност
животът е голямата награда.