автор: Antioh

Бялата тишина, смутно смущавана от вятъра
Покрива полето
То трепери в едвам забележими вибрации
Като жена, която получава
Ужасно космично удоволствие.....

Снежинка пада
на лицето му
Като още сто милиона други
все хубави
Усмихнати снежинки.......

И там остана той, затрупан
От тишината на
Полето бяло за да я чува ясно
В промеждутъците между вятъра......

На края на полето,
Във възбудената снежна буря
Невените цъфтяха скучно.........

2017. Пловдив