автор: Antioh

Вдигаш ръка към Бог и искаш сметката...
Нотите от тромпета кървят кротко и падат
Мъртви върху белия сняг красиво....
Те са следите по които да се върнеш
Някой ден към Майлс, някой ден.....

Паяче нежно преде прежда в която
Забравяш, объркваш се и залиташ от пътя......
Прежда за будни сънища

Поръчките към съдбата са доставени
Но бъди готов да те изрежат солено в сметката.......
Някой ангели играят мръсно....
Безкрили са и се преобличат като жени........
палиш цирка
И теглиш майната на клоуните от живота си.....

На Юг
Прекрасната Родопа, прокарва ръка
През зелените си коси
Съблича се гола в звуците на потоците....
И танцува, стъпва леко като нестинарка...
Въглените съскат с червените си очи и разказват истории........
За времето когато всичко започваше........
И Господ бе само малко немирно дете........
Което си играе с планетите


1885. Пловдив