Знам. Когато много ме боли
и сърцето в мъката се скъсва,
почва сняг във душата да вали
и денят внезапно се разкъсва.
А нощите в мъка се пекат
и кръвта от мрака се сгъстява,
че сълзите вътрешно текат...
Вън тревога птица възвестява.
И се стягат мойте сетива-
цялата ми същност се втвърдява.
Литват горе моите слова,
а душа на милост се надява.