автор: Albatros

... когато сняг алеите затрупа
и въздухът от студ се вкочани,
мечтая си за дом и топла супа,
и да си моя в сетните ми дни,
понякога да слизаме на плажа,
на кея със двумачтовия бриг,
и своето обичам те! – да кажа
със чайките – на птичия език,
да пийнем глътка евтина пърцуца
в тръстиките, прекършени одве,
и пясъкът да скърца и скрибуца,
скован от пласт солени ледове,
да те заметна с моето сетренце,
със него колко зими оживях? –
към мене Варна беше Освиенцим,
добре дошла! – и да не те е страх,
морето доста дънери натрупа –
и кърти вълнолома с чук и лом...

Ела? – и ще ти сипя топла супа
във светлата илюзия за дом.