Ти никога докрай не си отиде...
По хълмовете белите цветя
са вече дом за снежни птици,
но ти ела -
все още има място
в безсънните хралупи на нощта.
Аз никога докрай не спрях да вярвам
в присъствието на криле и сенки
и с твоя черен ангел преговарях -
дано те върне в светлото обратно.
Ела, преди докрай да ни затрупа
спасителният опрощаващ сняг...
Обратните пътеки, бреговете -
преди до края да се вледенят,
защото ледовете са измамно крехки,
не знам дали ще издържат...
И затова - ела,
преди докрай да си отидеш!