автор: Kanegan

Зимата е песен с шепот на снежинки,
на флейта тихо свири вятър северняк,
и къщите в дола прозъзват на купчинки,
сгушени се топлят в пелена от сняг.

Показа слънцето лице на ангел,
искри засветиха под зимните стрехи,
капчукът тъжен, със сълзи проплакал,
в земята прати своите тъги.

Клокочеше реката в снежнобели дипли,
и бързаше водата, стегната от студ.
Сподавен лай на куче въздухът разцепи,
притихнаха в нощта дворове, махали отвъд.

Звездите в огнено зелено нажежени,
припалиха свещи в нощния небесен храм,
лунното сияние над пътища заскрежени,
огряваше светът скован от студ заспал.