автор: Elling

В чашата на пребледнелите ми мечти
плува неумело, зле дегизирано лято,
но в главата ми се трупа ледоход
и няма шанс болката ми да спре
свределния си, неистов бяг навътре,
дори всички плачещи липи
да сплетат ръцете си в милост за нея...
Всяко мое "Не искам" е част от хербария
на катранената ми самота,
лишена от единствения си смисъл -
да целува контраста на липсата ти...
А дори не е близо последният час,
в който северната Аврора на всички спомени
ще ослепее от собственото си зелено
и аз най-сетне ще се завия с мечия капан
на непростеното си минало...