...навън е студено
и толкова тихо...
всяка сълза се превръща
в замръзнала нота…
само тъгата обгръща
с проплакани стихове
а толкова тихо е…
и толкова снежно…
че сякаш студа
кръвта днес на лед ще превърне
протягам към тебе ръце…
с толкова нежност…
но вместо мен
смъртта те прегърна
в студената и безшумната вечер...
отиде си…
нейде далече…
две кротки сълзи се отрониха…
да напомнят, че
няма те… няма те вече…
/на Силвия 08,01,1964 -12,12,1994/