автор: question_of_my_mind

Аз искам да напиша най-истинските свои думи
.. небето е синьо и аз съм свободен
да напиша, че любовта в душата ми е като бяла птица
и може да се извиси така, така високо,
аз искам да напиша .. има друга истина
за хората, вселаната и как създаваме живота
и да ти кажа, винаги ще се завръщам в тебе
след всеки скок от пропаста, в усещането си на преданост
Но всъщност, всичко е така обикновено,
по улиците, днес сковани от студа и зимата
и самотата не е наше собствено познато измерение,
запазената мярка за да се открием със очите си.
А може да се извисим, така копнее за простор душата
но всъщност всичко е отвъд, мълчи, затворено във непознатото
и аз така обикновено, бих притеглил топлината ти
до моя свят, престанал да дели света на чужди и на праведни
И все не ми достига таланта за последна дума,
и това е хубаво .. да си обикновена истина