автор: flood

Гъста борова гора. Дълбок сняг. Преспи. Студ. И щастие. Самота. И в нея – бяло. Тихо е. Кълвач. И дом.
Трамвай. Сиво. Глухо. Желязото кънти. Няма парно. Намръщени. Злоба. Не говорят. Билети за проверка. Спор. Псувня. Вратите се отварят. Влиза студ. И безразличие.
Напредва. Без посока. Все пак е гора. Не може без пътека. В горите винаги има пътеки. Просеки. Знаци. Кълвачът не спира. Той строи дом. Значи е на прав път.
Спирката наближава. Слиза. Блъска го някой. Отново ругатня. Злоба. Мирис на алкохол. Шум на линейка и пръски от кал и сняг. Панталонът е мръсен. Съзнанието също.
Става все по-студено. И по-тихо. А ако няма път? Ако се стъмни внезапно? Ако снегът го затрупа? Тук навярно има вълци. Ще го изядат. Той не е вкусен. Но те не знаят. Те са гладни. Когато си гладен, не виждаш. Не мислиш. Не чувстваш. Просто дъвчеш. От ярост. От мъка. И вероятно от глад.
Този отново го наближи. Пак ругатня. И алкохолът се лее от дъха. Сякаш е буре устата. Още е рано. За алкохола времето никога не е рано. За живот е рано. За любов е рано. За щастие е рано. За алкохол не е рано. Удар по главата. Усеща как кръвта разтопява снега под него. Значи кръвта му е топла. Значи и той е топъл. Алкохолният дъх бърка в джоба. Вижда как се радва на петте лева. И бяга. Люлее се. Вятъра се люлее. Пияницата също. Всичко се люлее. Светът се люшна, побеля и за миг угасна.
Диво е. В далечината вижда светлинка. Щом има светлинка, значи има и огън. Тук едва ли има хора. Но животните не са така лоши. Те няма да го подведат. Няма да го изядат. Той е тук на гости. Запиля се. Очарова се. И се забрави. Пак дочу кълвача. Видя го да пърха наблизо. Вече има дом. Новодомец. Кацна на рамото му. Покани го на гости. Да пренощува. Съгласи се. И тръгнаха към светлинката. Горските домове греят отвътре. Като сърца са.