автор: question_of_my_mind

Това не е игра,
заплащаме с живота си за чувствата
в началото очакваш да ги срещнеш
а .. после, казваш си, да си отидат
Вината няма никакво особено значение,
.. нали човешко е да сме различни,
и пак след епилозите,
с оставащото оцеляло да поемем.
И нищо ново, просто един ден остаряваме
с разбирането за пътеките
между реалното, .. и тази страст
поне за миг да бъдеш влюбен до безумност.
И за онази граница между
.. аз виждам те, и да си наистина почувстван,
за свободата на надеждата
привързана в живота ни, със другите забравени
Това не е игра, когато онемяваме
защото думите ни, сякаш нищо не променят,
и за историята като хроника, разхвърляна в обявите по стари страници
след простия въпрос, защо наистина да продължаваме
И ето от години сам,
не можещ да отхвърлиш никого от чувствата,
след тази близост, сякаш издълбана
в дълбокото на тишината и гърба на времето
Историите дето все разказваме,
макар да искаш, някак да е по-различен края,
и за очакването,
дори престанали да можем да очакваме.