автор: apostola

На този свят - за мене символичен,
живота кара ме да си внуша,
че ставам вече толкоз безразличен,
че го създавам днес и го руша.

И безразлична ми е всяка стъпка,
направена без пориви и страст.
Не ме съблазва всяка нова тръпка,
пораждана от цвете и от власт.

И разпилявам знания и сили
под пътя ми далечен и над път.
Пред мен ли са или след мен са бИли
онези, дето чакат ме за съд?

И суха ли остана мойта стряха
след толкоз бури, ветрове и дъжд?
Добре ли птиците под нея спяха
под покрива до днес един и същ?

И днес душата си така отворих
за грях, любов и себе си открих,
че помен в името на Бог й сторих
със този тъжен незавършен стих...