Като миг и този ден отмина-
един изгубен миг от Вечността.
Като въглен, в пепелта изстинал,
като следа, утъпкана в прахта.
Като вода, изтекла ненадейно,
като глас, пресипнал отведнъж,
като понор, след земетръса зейнал,
като град, забръскал посред дъжд.
Като сълза( от скришната) изтрита,
като вик в среднощния покой,
като монета в пясъка зарита...
Миг един след минали безброй!