автор: liulina

Една такава пуста любов, бленувана,
като мираж, като вятър, като дъх,
преминава през мен и не стихва,
аз те търся по пътеките на сърцата ни,
покрай дърветата и любовния им мъх
и те викам в пустото и преливам се в празното
а в погледа ми боли една въздушна дума:
ТИ!
И като сапунен мехур ме докосва по лицето,
с преливащите си цветове и се пука,
там където ме е докоснала думата ТИ! гори,
все едно присъстваш, докосваш и се сбъдваш,
а ТИ! всъщност е там далече,
покрай стените на счупено доверие,
покрай обръчите на кринолиновата рокля от сигурност,
покрай веригите от душевни ограничения и терзания,
покрай материята и нейните плътни желания
и така ТИ! дъх не му достига за да стигне до мен,
всичко го притиска и души и любовта е блян,
а светът и ме руши …
Искам да съм облак неуловим,
за да стигна до ТИ!
да съм сянка в ТИ! на лунна светлина
и очите ни заедно да проглеждат,
да съм усмивката на уста,
която към сърцето ТИ! отвежда!