автор: Emaka

Понякога те виждам, поласкана
на черните мъже в очите как искриш,
и в погледите търсещи и влажни
на най-красивите жени!

И виждам те в победите си шумни,
във временните загуби - понякога -
за всичките умения си търсена и нужна -
светлина, аз те виждам навсякъде.

На успехи когато се радват приятели -
пак те виждам наоколо - млада и свежа -
и когато танцуват тук враговете ми -
аз те виждам... със цвят на надежда.

И когато пред цел се изправя, уплашена -
ти над мене заставаш - бяла и властна,
като бърза комета, позната и чакана -
осветила късмета ми ясно.

И когато остана сама в тежка зима
или мъка ме грабне през лятото -
аз бягам напред, да те търся и имам -
с порив силен към теб във сърцето си.

И никой не знае как плача обречено,
когато лъчите свещени изгубя...
светлина, аз умирам във тъмните вечери
и в студените нощи - тъгувам!

Ако в пролет зелена небето е облачно -
или в лятото топло денят малко мрачен е -
пак те търся наоколо: близка, прозрачна,
светлина, във която да вярвам.

И когато се чувствам сама, изоставена -
към тебе отново побягвам...
и забравям за всичко - разсеяна, цяла
под лъчите на слънцето лятно.

И разбирам тогава колко важна си ти -
и във тежките мигове моля се двойно:
огрявай с лъчите си бягащи,
сърцето ми търсещо и неспокойно!

И когато във златния скок на живота -
любовта, като вятър свободен, докосна -
пак разбирам, че ти - и вятъра нощен
сте във женската моя природа.

И привикнала вече на твоята сила,
светлина, аз танцувам разбрана -
и със жребии красив, отреден ми случайно,
оставам щастлива - смело и рано.