Самота е моята фасада.
Мислено държа те аз в обсада.
С цялата си мъка в самотата
с мисълта напук на синевата,
настанявам се на теб в очите,
за да видя аз във тях лъчите
в теб които любовта запалват
и ръцете ти дори погалват.
До сърцето ти с лъчи да стигна-
в него, като мъж да се въздигна
и душата ти да я завзема-
крепостта отвътре да превзема.