В пуста църква
под погледа на Младенеца
ковчег чернее.
До него раб съм на агнеца,
в светилника на
слепите очи
държа свещица,
със сухи устни
мълвя молитва.
Восъкът попива
у земята черна
и немее.
Така премина
неземна слава-
дъх през комина.
Остана сал плява...