автор: sofia_air

Градът е уморен от празненства.
И леко махмурлия даже пада.
През мътните трамваени стъкла
подтичват силуетите на сгради.

Разхвърляни безредно преспи сняг
небрежно са наметнати с дантели.
Колосани във локвите със кал
на светлото изглеждат мръснобели.

Плакатите размахали криле,
разкъсани от злобата на вятър,
показват само части от лице
или полу-програма на театър.

Трамваят люшка морните тела
за някъде към някоя си спирка.
Старица жално моли за ръка
работник, който тъжно си подсвирква.