автор: daro

Той имаше книжарница –
на улицата в Пловдив,
опряла рамото до Главната.
По някакво мистично съвпадение,
името е на баща,
оставил ни огромна памет –
Отец Паисий.
Антикварната книжарница на Гачев
беше тясна като карцер.
Изпълнена с антично време.
На безценица продаваше
най-безценната си стока.
(и спомени оставени от нечия ръка)
Две за лев – за Нежна е нощта.
И само лев – за Лев Толстой.
Амбалаж не ползваше,
с който да увие времето.
Едва ли беше толкова наивен –
да забогатява
от продажбата на спомени!
Навярно искал е
да се види разорен на тротоара,
но с бащина ръка
да раздаде храна на минувачите.
Да ги научи да ценят.
Да целуват първо книгата,
тъй както залъка,
преди да го преглътнат.
(ръката за целувки, отдавна е отсякъл)
И много пъти съм се смайвал
пред името му на светец…

Името на син – роден баща!

Дим ал Митра