автор: question_of_my_mind

Навярно думите един ден ще избелеят
какво са думите, нали измерваме живота в спомени
а те отдавна стигнаха следите на случайни измерения
дори и вярващите се отказаха да търсят вече смисъл,
и въпреки това, след толкова "илюзии"
все още искам да ти кажа тези прости думи
че мога да усещам, и за добротата повече невидима,
огнището което тъй и иначе със тебе не приседнахме.
Разбираш ли, нещата се променят, малко, .. много,
кое е истина сред толкова преписвани условности
и ако платим за всички дългове, и чувствата ни губят същност
ако живота просто няма вярната посока повече за следване,
.. тогава знам, когато дойде залеза,
и плътни цветове прелеят се в утихналата пустош
че аз не съм измислица и ти не си предала в мен надеждата
надеждата е, .. всичко във което виждам те с усмивка,
студа и шумовете, ранното събуждане, трамваите,
и баничките дето вече са готови на разсъмване
навярно някой ден ще избелеят думите,
но аз ще продължавам да живея с теб отвътре.