автор: erka

...и какво, ако натрупа преспи сняг,
щом са в безопасност всички навици?!
Себе си ли вдишвах с този прах,
който във безсънията си поканих...
Себе си ли уплътнявах във ключалките,
през които ме надничаше животът -
няма да ми позволи да му избягам,
докато в съня си още помни
как бездомната луна се е пързаляла
в тъмното по стръмнините му безснежни
и по навик се е спускала към огледалото,
но... заради своя е изчезвала...