за онази представа
неизречена още
която с плътна нежност остава
в празнотата ти нощем
за онази пролука
през която изтичаш
когато,отвътре пропукан
да бъдеш цял се заричаш
за онази невидимост
от дъха ти танцуваща
и с която предвидено
ежедневно сбогуваш се