Черен урожай от мрак
жъне тънък лунен сърп.
На престола си трикрак
Бог към мене сяда с гръб.
Дреме върху дъбов клон
сива сова с клюн извит.
И плашило с панталон
пази тикви и кромид.
Про̀сото с перчем ръждив
тихо си мечтае – как
в сянката на явор крив
ще премита нечии праг.
Жилав корен островърх
впил е до герана стар
(цял покрит с тъга и мъх)
бряст със чин на генерал.
Редник на съдба без вест –
пиша сред панел и шум.
Всяко вчера има днес,
както аз дойдох след Крум.