автор: argonyk

В прозорец без перде – окото на Циклоп –
вали проливен дъжд без намек за потоп.

Намръщеният ден, от облаци издут –
напук или пък не – вещае тих уют.

В камината пред мен – разпаленият пън
прошепва с глас ленив, че хладно е навън.

Две чаши от кристал отронват тънък звук
и няма вече как – без теб – да бъда тук.

Преде часовник стар минути от сатен.
В стрелките от пиринч животът е смирен.

Тече навън порой и вятър вие. Див.
Под стряхата от чам аз топло съм щастлив!

На мекия килим, от багри изтъкан,
до бялата ти плът съм черен гологан.