автор: erka

...мълчи ми се.
Мълчи ми се до залез
под онова дърво,
което не познава
шума от стъпките ми прашни.

Коя ли жажда го изправя в голото -
далече от опората на сродни
като мишена за небесен грохот
или като ръката на удавник,
за който всяка есен е потъване
на сантиметър още във земята...

...мълчи ми се.
Мълчи ми се до съмване -
преди да се събуди
суетата ми...