Трябва да се отнасяме с подозрение и презрение към добрите хора. Те са напълно несъвършени. Непригодни са. Навремето имаше такъв текст в Кодекса на труда – уволняват те по непригодност, когато не ставаш за тая работа, дето я вършиш. Или задето не ставаш за никаква работа.
И с добрите е така – за нищо не стават! Кажеш му да врътне далавера, а той сумти, върти се, почесва се. Защо, бе, питаш го, не изпълняваш? – Ами, вика, това не е морално. – Абе аз да не съм те назначил тука морал да ми въртиш, а? Ще правиш, каквото ти казвам, иначе йок заплата!
И оня се съгласява смирено на йок заплата, взема си шапката и си тръгва барабар с трудовата книжка.
Понеже стана дума за трудовата книжка, мисля си, дали пък тия не са чели много книги, та са такива алтави? То, доброто, не изниква от нищото, нали от нищото нищо не излиза. От безполезни и вредни книги трябва да са ражда тая болест на човечеството, която съсипва ума и бизнеса.
Остави друго, но добрият човк може да те вкара и в затвора. Ще вземе да каже я на прокурор, я на съдия цялата истина и само истината, па гледай после чудо! Или ще ти вземат бизнеса от тая честно споделена и съвестна доброта, или направо ще те тикнат в затвора, пак със същата идеална цел: да ти отнемат всичко, което по закон е на тия с власт.
Добрите хора дори не предполагат за вредата от съществуването си. Вероятно трябва да се лекуват или да бъдат настанени в изолатори, в гета, за да не заразяват обществото със себе си. Мисля, че така и доброто постепенно ще изчезне и хармонията ще се установи напълно и в цялост.