автор: Ekna

Вървя бавно, придържайки се към стените на собствената си сянка.
Мисля си, че се движа напред, но кой би могъл да го твърди, когато е толкова тъмно ...

Пристъпвам внимателно, вглеждайки се в ръбовете на собственото си въображение... Нима бих могла да се спъна?!

Вдишвам трудно мъглата на призрачните си видения, но не спирам...Все някога ще стигна слънчевата си страна!

Стига да продължа да вярвам, че душата ми е кръгла и се върти...