автор: fantaziq

След толкова много раздели,
след прекрасни и хубави дни
днес отново сърцето ми стене
и боли ме, ужасно боли….

И след толкова мъка стаена
пак съм жива, защо ли така?
А душата ми, смъртно ранена,
пак разперва безумно крила…

Кой ли в дните си чака ме още?
Кой ли в нощите вижда пак мен,
че сърцето сънува среднощно
две тела в бяло-синкав сатен?

Кой за мене вратите отваря?
Кой се буди в среднощна мъгла
и очаква ме във омаята
със целувката на вечерта?

Ти, мой страннико, жив ли си още-
най - мечтаният приказен принц?
Приюти ме в прегръдка безпомощна.
Отведи ме и нека заспим

и сънуваме кървави обръчи,
и небесни дъги изпод тях.
Ти си мой, аз съм твоя и зная, че
те обичам , дори да е грях.