...колко безпомощно черни са клоните.
Колко са тежки под тази невинност...
Как контрастира светът ми - разголен
в непокварените пръсти на зимата.
Скрити са всички отминали пътища.
Тръгвам към себе си...
Себе си лъжа.
Вече невидими птичи присъствия
са ми оставили знаци по пътя...
...и се издигат с крила от снежинки очите ми,
падайки в някакво бъдеще.
Само в душата ми
преболяват до видимост
нечии стъпки за връщане...