Изподрасках небето,
то нагърчи се
в синя тишина
и заплака
от моята
болка.
Исках
просто
малко топлина,
питам се...
ще издържа ли
и колко.
Изгубих се
в очите
на другите,
и лутам се
там
полудяла.
Все по-стръмни
стават ми
невидима...
Бяла.