автор: Tiranozavar

Убеден си, че тази улица не е реална. И палмите, разперили пръсти край пътя също, и ретро автомобилът, който профуча край теб и от който, стори ти се, един син ирис се изтърколи... Прашно е, защото пустинята е наблизо.
Разстлала е сухи пясъци и огромни буци пръст насред нищото, насипала е камъни бог знае откъде до самото ти сърце. И когато преглъщаш, нещо в теб проскърцва като огромна ръждясала панта. Отърсваш се, пресичаш улицата и знаеш, че никога повече няма да се върнеш. Даже си го казваш на глас. Искаш да чуеш звука, който издава гърлото ти, защото, сигурен си, само създаденото от собственото ти тяло доказва, че си жив.
Не са реални нито ротативките, нито таблите с чаши шампанско, които сервитьорките навираха под носа ти, нито зеленото сукно на масите за Блек Джак. И онзи мазен звук, с който железните устни на машинките поглъщаха твоите монети, не е реален. Нито барабаните, които сменяха пред теб числото седем, после чифт черешки, после чепка сочно грозде, после ягода, после пак от същото, но никога, никога, никога в ред, който да накара същата тази машина да звънне. Да гръмнат фанфари, да избухнат конфети, красивата жена, която го играе крупие да запали бенгалски огън, а портиерът едва забележимо да ти се поклони, когато оставяш цяла стотачка в дланта му. Никога тези вечно гладни машинки, които светят в неон, но сърцето им остава непристъпно, не са изплювали в скута ти джакпот. Който, сигурен си, чака теб. Знаеш го с убедеността на учител по биология, който разгъва ДНК от картон пред притихнали тийнейджъри и очите им блесват, защото те познават тази верига. Познават я като вътреутробен сън, като дежа вю, изцедено до внезапно прозрение. Неминуемо е. Някой ден, казваш си, докато прекосяваш паркинга, този късмет ще кацне и на твоето рамо. Ти познаваш изменчивия му нрав, особените капризи, непостоянството. Знаеш, че трябва да си много упорит. И че когато влизаш в казиното ти не си просто играч. Ти си въглекопач, покрит от сажди, каменоделец с натежал от гранитна прах гръб, негър, заровил чело в диамантена мина. Чернокожа слугиня, която белият господар заглежда с алчно око, а после запушва устата й с длан над покритата с брашно маса, и диша тежко във врата й. Да, това е късметът. Той се копае, троши и тласъците му са мазни..., и бързи, бързи.
Днес късметът се усмихна точно три пъти. Не на теб, разбира се, но все пак потвърди, че го има. Възрастният мъж с бакенбарди, които напомнят къдрици на строен кавалерист, отхлаби вратовръзката си, а бе дошъл само, за да пропилее време. Пулът му кацна върху нулата, а след това топчето от слонова кост – туп-туп-туп – удари същото върху огромната, въртяща се в червено, черно и златно кръгла бездна. Светлините от кристалните полилеи, жълтите неонови стрели в чашите с шампанско, матовото деколте на дамата отсреща, изящната китка на крупието, слушалката в ухото на бодигарда в черен, опънат върху здравото му тяло, костюм, краката на дървените столове край бара и дори водата, която се оттичаше в някой далечен канал, примигнаха. Мигът изтръпна, преобърна се, схруска шумовете до една дълга въздишка и мъжът с бакенбарди като от имперска армия, се изправи, не се олюля, облегна лакът върху хромирания ръб на съседната маса и в месестата му ръка разцъфна бог знае откъде взела се роза.
Нямаш представа какво стана после... А и никой като че ли не забеляза. Късметът бе влязъл тържествено в тази зала и сега всеки го искаше за себе си. Жената с млечнобяла кожа, чийто бюст едва се усеща под тънката рокля, мъжът с карирани чорапи, който преди да дойде е изпил едно сурово яйце. Ей така, в дясната ръка с игла на сарач, а после с лявата, сякаш става дума за шедьовър на Фаберже, е избърсал ръба на устните. Някаква ротативка се задави в коридора, а после настана суматоха. Монетите се бяха изсипали в краката на бедняк. Само бедните, парии и презрени, изразяват шумно радоста си. Джакпотът никога не навестява мрака. Това никога не се е случвало на онези, които влачат протрити подметки към фабриките за стъкло и порцелан, към дъскорезниците, където слънчевите лъчи пробиват кожата и болката е по-силна от прореза на саблен трион, където струговете бумтят, сякаш са казан, почернял от огньовете на преизподнята. Радостта е кратка. Целувка в мрака, длан върху рамото, вик на новородено. В казиното вселената гасне с всяко завъртане на барабана в машинките, с всяко премятане на монета във въздуха, с всеки дъх, притиснат с тежък камък под диафрагмата.
И последният, трети път. Диамантена гривна, ръка, под която се свлича и най-гладката кожа, картите от колодата полетяха като понесени от торнадо, а после питиетата отново заискряха, сякаш някъде там, на дъното на всяко очакване, зачева нова галактика.
Така че, неизбежно е. Паркингът е широк и дълъг, пустинята необятна. Но утре... Утре късметът ще надникне зад твоето рамо. Ще запазиш самообладание. Ще се откъснеш от масата със зелено сукно, сякаш точно това си правил цял живот. Ще обърнеш гръб на жената, която в мига на твоя триумф, внезапно е станала привлекателна, ще изчакаш търпеливо чека, който вече е подписан от съдбата и ще полетиш през въртящата се врата. И ще тичаш, тичаш, тичаш. Защото някъде там, зад тези сгради от бетон и стъкло, далеч от фонтаните, които избухват в щедри тласъци животрептящи струи, далеч от потоците светлина, които и слънцето понякога излива над теб, зад цялата тази понякога бутафория. И далеч от сухия съсък на вятъра... е онова, което никога не би изрекъл от суеверие. А всеки играч познава страха по-добре от дланта си. И знае, че от обратната страна на същия този номинал блести нещо още по-крехко...
Онова, който насъсква всички играчи. Виждал си го само по телевизията, смалено до височина от лакът, но знаеш, че е истинско. А с толкова, Господи, толкова много пари, то ще е твое. Пулс, който се изплъзва като газела изпод мерника на ловец. Жена, по която точат ненаситни погледи милиони мъже. Зъбчато колело, което се завърта тежко и някъде в клокотещите недра на всемира един камбанен звън те призовава.
Салюти! Тази тайна, която нито един истински играч не би се осмелил да изрече на глас, няма да ти се изплъзне.
Не и този път. Нищо друго не е истинско... Просто джакпот.