автор: daro

Сниши се поне за малко,
слънце мое –
недей да осветяваш в мен злините.
(от повтаряне ми прималява)

На подлостта стрелите се забиват в гръб.
В подобни нощи
рогатите луни пробождат хора.

Но не след дълго ще ги хвърлят
както елените в началото на зимата,
отхвърлят натежалите рога.

Нека пръстите ти да примигнат,
силна болка да ги свие…

и по дланите ти да оставят
вдълбаните дъги
на мостове от мигли.