автор: felisia

Ще прекъсна тази нишка между нас
и без друго е изтъркана до скъсване.
Нека аз да го направя...Нека аз!
Вместо да се случи на разсъмване
докато във твоите прегръдки спя,
но се питам кой си всъщност...
Нека вместо да те мразя
да те пусна да си тръгнеш.
Да поемеш глътка въздух
в своето небе да полетиш
да не носиш моята тревога
да не трябва все да ме лепиш.
Да намериш някоя завършена
без да е разбивана изобщо
да се вкопчиш в идеалната и цялост
да си с нея в тихите и нощи
вместо да ме будиш от кошмари
и да виждаш ужаса в очите ми
и когато много ми се плаче
да не се налага да ме питаш
пак какво ме е разстроило
все едно, че ти е важно...
Ще прекъсна тази нишка,
няма връщане обратно.
И те моля да не търсиш начин
как да съберем на възел
двата края след раздялата,
нищо няма да е същото.