автор: Antioh

Корпоративния клоун в миналото
Беше готов да се обеси
Когато му спрат нета по български
Защото така изкуствените му ириси
Губеха пъпната връв
Между жалкото му битие зад монитора
И великия корпоративен бездушен свят.....
В който хората са АЙДИ, а не хора.....
Беше му много, много тъжно че е станал корпоративен клоун
За да плаща сметки
И никога няма топки да е истински мъж
Поет, пък макар и беден.....
(ама копеле, не аз, а ти мечтаеше да прекосиш моретата и пустините)
Беше му много, много тъжно,
Тъжнотата понякога тежи зверски и за най яките плещи
А душата му беше нежна като Родопски Северляк....

Колко пъти умираше от страх зад монитора заради някакъв глупав срок
Заради някакъв глупав шеф
Заради някаква глупава екселска таблица
Само той и Бог знаеха
Как умираше всеки ден, че не е онова,
За което Бог беше правил душата му.....
И тихо го молеше, да го чуе............

И чу го Бог
Сега корпоративния клоун работи здраво над талантите си
Гледа да не се оплаква, защото така или иначе плаща сметките си
И най вече, когато корпоративните облаци ми пречат да гледам
Гъвкавата снага на Родопа
Мамка ви на всички
Пускам What’d I say на Рей Чарлс
Слушам този божествен глас и ритъм
И в най мрачния, празен и тъжен ден, в
Който душата ми ще се пръсне от безпомощност......
Пея и танцувам, ако трябва насила
И знам, че поне знам, какво иска душата ми
А представи си какво им е на корпоративните клоуни
Които не са наясно с душата си
Брат, те даже няма какво да си пуснат
И умират в пълна тишина пред
Монитора


Ексела пее трудно блус.