автор: LATINKA-ZLATNA

(превод от босненски)

Знам, че ти е тежко, приятелю,
докато гледам в нощта
пъстрите, улични светлини.
Докато гледам през прозореца
в калейдоскопа на мокрия град,
знам, че ти е тежко,
че улиците са толкова студени
и отекват в самота,
че погледът ти търси мир
някъде далече…
И се губи в тъмнината!...
Само засенчените
снежинки прах
в кадъра от сияйните очи
на лампите
се събуждат и трепват
замислено…
Вечността им ни обгръща
и си представяме,
че сме като снега
и че се роним някъде
из вечността на небето,
че като снега
плуваме
в коритото на вечността,
и като снега
се топим
отново във вечността.
Трептим,
като малки снежинки.
Танцуваме и стенем
в ритъма на живота;
във вълните на струните, които трептят,
като част от вечната хармония.
Знам, че ти е тежко, приятелю,
но, знай,
въпреки че
улицата е студена,
повярвай ми, никога, никога не си сам!
Повярвай ми,
като рояк снежинки
всичките живеем само
за Деня.


PRIJATELJU

Autor: Vildana Moralić, B. I H.

Znam da ti je teško, prijatelju
Dok gledam u noć
išaranu uličnim svjetlima
Dok gledam kroz prozor
U kaleidoskop mokrog grada
Znam da ti je teško
jer ulice su tako hladne
i odzvanjaju samoćom
i pogled traži smiraj
negdje daleko...
Gubi se u tami...
Tek, zasjenjen
pahulja svjetlucavim prahom
u kadru sa sjajnim
očima lampe
probudi se i trepne
zamišljen...
Vječnost nas grli
i slutimo
da smo kao snijeg
prosuti tu negdje
iz neba vječnosti
I kao snijeg
lebdimo
u koritu vječnog
i kao snijeg
topimo se
opet u vječnosti...
Treperimo
kao sitne pahulje
Plešemo i grčimo se
u ritmu života
u valu strune što titra
kao dio vječne harmonije
Znam da ti je teško, prijatelju
Al znaj
da iako
ulica je hladna
vjeruj mi, nikada, nikada nisi sam,
vjeruj mi,
kao u pahulja roju,
svi samo živimo
isti dan.