Що любови до днеска раздадох,
а сърцето ми пълно е още.
От големи и тъжни превратности
неспокойни са моите нощи.
Неспокойни са даже и дните ми
зад усмивки прикрили тъгата,
разпиляна във толкова стихове,
и в горчива разплата.
Колко пъти навеждах смирено
и покорно очи потъмнели,
ала после изправях се гордо
върху мечтите си смели.
И откъде ли взела съм силата
да продължавам все още
да римувам стаени стихове
в безсънните нощи.
И откъде ли дошъл е поръвът
да търся верни посоки
там, дето уж няма път
и със усмивка широка
да прекосявам отново времето,
да се разлиствам в зимите
да бродя отново слънчева
… в недостижимото?