автор: felisia

Навън е паднал гъст и плътен мрак.
Нощта си е разпуснала косите.
По уморените и крехки рамене
унесено са се облегнали звездите

А в стаята сме само Аз и Той
и няколко прочувствени мелодии,
потапям се във тихия покой
по мен се сипят всички нежни ноти.

Той ме докосва с мъжките си длани
достига най-дълбоките ми струни
и зазвучавам, като нощен хит
накъсва до безпомощност дъха ми.

Съблича всичките ми болки и съмнения
и стреля с огнен поглед във очите ми
тогава ми е адски невъзможно
да не извикам колко го обичам.

И хапя устни, за да се прикрия
а той ме следва, прави го горещо
оставям се във дивата му хватка
потъвам в ритуалната му нежност.

А утре щом нощта обърне гръб
И слънцето разчорлено изгрее
в главата ми отново ще звучи
това, което Той изкомпозира в мене.