автор: Antioh

Сирак съм неутешима е душата ми, пусни ми Рей Чарлс,
Georgia on my mind, в този глас се е скрил Бог, знам го...
Или китарата на Би Би Кинг....Why I sing the Blues
великолепно огъване на струните като бедра на жени
като звън на родопски чанове, от стадото, което се прибира....
като мирис на бор и пъстро като черга.......
Отче, да съм фънк соло, скрито в оранжевите листа на есен
Да съм бесен бас които превзема пространството
И усмихва, като вятър в полето за уморения косач от жегата....
Като божествена гледка от Белинташ....когато
„звезди обсипват свода небесен“..... и всичко в хаоса, става ясно
Ама как пипа тая струна, как се гърчи тя от кеф и скърца....
Смеят се звездите тази вечер....
Пеперудено прикадени
Танцуват адски голи пред Млечния път, тананикат си.....
Офиса ми да са върховете на Родопа, от изток до запад и обратно....
Само ти и небето шефове.....Майлс свири с тромпета неуморно....
И се въртим като пумпали в материалния свят, светим с неясна светлина
И отделяме неясни спомени....
И се опитваме да наредим клавишите на пианото правилно, за да научкаме верните
Тонове.....
В Родопа, душата ти плаче от гайда и кавал, не от джаз......
А тая гайда дядо, раждаше Космоса.....

Изгрев кукурига в лицето ми и пари.....
Мале как пари
Изгрева, ако се опитваш да го оковеш в прозорците и опитомиш....