Душата боледува на колене,
приседнала е тя пред участта –
да дава всичко, нищо да не вземе.
Душата боледувала сама.
Душата плаче, огнени езици
изгарят я до сетния й дъх.
На ангел и на дявол да се врича –
душата не намира лесно път.
И сноп въжета яростно я впрягат,
разкъсват чувствата й. Бесове
над тленните останки се присягат
и всеки се нарежда за парче…
Душата боледува на колене
и всеки път се моли за едно –
да дава всичко, нищо да не вземе
като изпепелена снага на дърво.
Но ти не можеш нея да ми вземеш,
защото в огън страшен тя гори.
Душата боледува на колене
и плаче с болни, кървави сълзи.