Дъждът ме хипнотизира,
гледам го и ме приспива.
Навънка мокър пес скимти
под стряхата дъжда отръска
и с него даже две бълхи.
А до песа, важен човек
поглед зареял в бъдния век
не разбрал, че му
души чепика
и в миг го препика.
Неволен бях свидетел
аз на тая случка
и с благодарност
си извадих таз поучка:
Дори и с най-възвишена теория
на някой пес ще станеш територия!