автор: ganima60

Не ме е страх от мрака,защото знам,
че след него идва светлината,
обгръща ме със златно покривало
и бог в душата ми се връща.

Любовта сърцето ми пронизва,
превързвам кървящата си рана,
дали играта на живота ще спечеля,
за това постоянно ще се моля.

Живея в светлина и съм щастлива,
тя ще излекува моите рани,
от сутринта до залез слънце,
светлината във сърцето ми царува.

А вечер идва от луната и звездите
и свири на сърдечните ми струни,
сияен водопад от нежни чувства
и болката в сърцето ми утихва.