Очите - с цвят на есенно море.
Студът пълзи по слисаните вени.
След миг и двамата ще разберем,
че всичко във живота ни е временно.
Намяташ ме със твоята ръка.
Дали да ме постоплиш? Или навик?
Не сещам нищо. В каменна скала
се е превърнало сърцето пламенно.
И ти не чувстваш. Както две и две
е четири, без опция промяна -
разделяме се. Бързам аз напред.
Защо поиска тук да поостанеш?
Валентина Лозова
15.08.2016 г.