автор: dumite

Малко момче ловко се провираше между хората, бутащи се из сергиите на стария пазар. Отдавна беше свикнало да разпознава хората по начина, по които разговаряха с продавачите. Това му осигуряваше дневната порция плодове и зеленчуци.
Беше от близкия дом за сираци и животът го бе научил на много неща.
Намръщен господин слагаше едри домати на кантара и не спираше да ругае продавачката. Момчето познаваше този тип самодоволни хора и знаеше, че не би получил нищо от него. Но нещо в тъжните очи на продавачката, която тихо назова цената го накара да се задържи около сергията. Мърморейки последните ругатни, господинът извади портмонето от джоба си. Хвърли някакви пари на тезгяха и бързо си тръгна.
В първия момент момчето не забеляза бялото листче, което падна от джоба на грубияна. Когато го вдигна от земята се опита да извика, но човекът беше далече. Подаде го на продавачката. Тя го разгледа и му го върна.
- Това е фиш от тото момче, провери го, може да ти се усмихне късмета.
Момчето не я разбра. Животът го беше научил да оцелява не да печели. Затова, когато след подробното обяснение се озова в тото пункта не повярва, когато жената му подаде тридесет лева.
За първи път държеше в ръцете си пари, с които можеше да прави каквото си поиска. Без изобщо да се замисли тръгна към близкия парк. Бяха ги водили от дома. Тогава избяга и се скри в автобуса. Не можа да понесе близостта на люлките и сергиите с лакомства, които не можеше да има.
Качи се на кончето в семпла люлка, която се въртеше в кръг. В будните си нощи мечтаеше за коне. Препускаше в сънищата към света. Но люлката, скърцащо, обикаляше около отдавна ръждясалата ос. За ужас на околните изскочи от люлката в движение.
Така и не се научи да печели. А може би отдавна се беше научил.