 |  Поседнал бях, да изпия едно кафе
облегнат на фасадата – на слънце,
когато мисълта ми се разходи
по плочника на нещо тривиално –
„животът е труден“.
Размествах и сглобявах
значенията на производни думи –
„жив“ и „вот“
„труд“ и „ден“
… и други.
Учудващо ми беше озарението,
че това е само
любопитно съчетание от моя ум
с работното ми въображение.
А работата ми каква е?!
„И да се чудиш, все тая работа!“ –
дочух гласа на уж случаен минувач.
Припознах се в добродушното
и скептичното лице на близък,
когото бях забравил.
Ала нещо в мен започна да узрява.
Преди да се разминем,
той вече, беше ме съзрял…
човекът, седнал да изпие едно кафе
в просветката на уличка със зрящо време.
Замислих се за собствената стойност,
отвъд обемите на плътността –
за пропускливото
и за пропуснато добро,
с което този ближен ме напомни.
Публикувано от hixxtam на 03.11.2016 @ 13:12:19
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
daro
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Труженикът на доброто" | Вход | 2 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Труженикът на доброто
от elsion (negesta@gmail.com) на 04.11.2016 @ 10:41:08
(Профил | Изпрати бележка) | ...ама че си размес(т)ител на думички :)
умът ни е една голяма и постоянна езикова главоблъсканица... а е трудно и друго - да излезем отвъд симулираната реалност на мислите и... просто да видим през тях.
("жив"/"вот" - "виж" "това" ;) |
Re: Труженикът на доброто
от daro на 04.11.2016 @ 12:54:10
(Профил | Изпрати бележка) | всички искаме да ни забележат... и когато това се случи по един естествен начин (като намигането, като един поздрав "здравей" например, което ни напомня за мимолетността на съществуването ни), в този момент започваме да се съпротивляваме от недоволство и недостатъчност, че това няма да ни донесе нито слава, нито пари, нито кариера - ето как, остойностяването на егото ни е взело превес, от това да се радваме на любовта и изкуството... което впрочем е част от простичкия, от истинския живот
като си помислим само - колко книги, колко картини, колко филми и пр.
са не сътворени, а само произведени... и то в голяма степен - серийно,
за да ослужат този неделим от нас нагон...
майко мила!
...(.) |
]
Re: Труженикът на доброто
от daro на 07.11.2016 @ 06:22:02
(Профил | Изпрати бележка) | | ...за да оБслужат... ;) |
]
Re: Труженикът на доброто
от elsion (negesta@gmail.com) на 07.11.2016 @ 09:21:03
(Профил | Изпрати бележка) | Съгласен :)
...на егото гледах осъдително, обаче - предвид, че всеки по чисто психологически причини, си има едно и това е естествено образувание, като ръката, например :) - все повече го виждам като тежест за човека, когото то измъчва. Създаденото от него е без дух, а самият процес на създаване не носи радост, не обогатява, не издига, не носи нищо на останалите хора; само е белязано от грижата "ще се хареса ли". |
]
Re: Труженикът на доброто
от daro на 07.11.2016 @ 13:37:13
(Профил | Изпрати бележка) | ...и аз се съгласих с теб - не бива да се отрича егото, защото индивидуалността е необходима при създаването на автентични авторови пространства... иначе ще си ровкаме сред стадото на повторенията
...забележи за какво споделя... за какво е битката в изкуството, според Езра Паунд, преди повече от 50 години:
"Друга борба е борбата да се опази стойността на местния, особения характер, на местната култура в този ужасен маелстром, тази ужасна обезличаваща лавина. Цялата битка е за съхраняване на индивидуалния дух. [“Изкуството винаги е местно” се казва някъде в “Песните”.] Врагът е потъпкването на историята; срещу нас е зашеметяващата пропаганда и промиване на мозъци, насилие и лакомията за лукс. Преди 60 години, поезията беше изкуството на бедняка: на човека на ръба на дивата пустош, или Фремонт, потеглил с томче на старогръцки в джоба. Стремящият се към най-доброто можеше да го постигне в самотния си чифлик. После се появи киното и сега телевизията."
"индивидуалния дух"!... за духът, а не за индивидуалното задоволяване на плътта, което и тогаващните университетски професори не са успявали да надмогнат... и са писали, писали текстове по финансови подбуди, нарича ли са ги писатели, поети... и навярно те са осъзнавали смехотворността на подобни несъответствия, ама какво пък толкова... ;)
според теб, сега по-различно ли е - как е при вас? |
]
Re: Труженикът на доброто
от elsion (negesta@gmail.com) на 08.11.2016 @ 13:29:15
(Профил | Изпрати бележка) | в тази сфера, според мен, сега е много по-зле... но това е дълга и оплетена тема... дано се появи нова вълна, нов тласък; светът става все по-различен и непредвидим, с развитието на новите технологии и техния отпечатък върху човека, върху обществото
в индивидуалното има особен смисъл, да; многообразието е онова, което обогатява, стига да няма много ентропийни фактори в него (като някои култури, които не търпят многообразието)... смисълът да се проявява многообразието и различието е в това съзнанието да познае все повече свои аспекти от всичкостта... на това място от разсъжденията, думите започват да липсват, но мисля, че разбираш :) |
]
Re: Труженикът на доброто
от daro на 10.11.2016 @ 09:14:11
(Профил | Изпрати бележка) | да, културата на единство в многообразието,
няма нищо общо с цивилизованата еднообразна разпиляност, нито с агресивността ѝ :) |
]
Re: Труженикът на доброто
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 03.11.2016 @ 13:39:23
(Профил | Изпрати бележка) | Умееш да играеш с думите и чрез комбинирането им да нахвърляш различни настроения и състояния.
Браво |
Re: Труженикът на доброто
от daro на 04.11.2016 @ 08:02:37
(Профил | Изпрати бележка) | благодар, Лео
значи изглеждам като комбинативен думоиграч - в каква заблуда съм, че
ме напомни, уж случайния минувач, който беше чиста проба -
словослагател на доброто ;)
светъл ден... и не забравяй, че днес е петък, а ти си майстор :)
(((О))) |
]
]
Re: Труженикът на доброто
от daro на 04.11.2016 @ 09:48:17
(Профил | Изпрати бележка) | знаех си, че трябваше да се изясня след употребата на "майстор" -
не, не съм ласкател - нали ти си ми казвал, че си майстор на "Свински дроб по Костинбродски":)
...а петъка е най-правилния ден за това начинание ;) |
]
Re: Труженикът на доброто
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 04.11.2016 @ 09:57:33
(Профил | Изпрати бележка) | Наистина, словослагането се допира по някакъв, макар и неведом за гладните (за слова) души до печенето на свински дроб.
Затова продължавам да се чувствам поласкан.
Очаквам все още някой кандидат президент да ме поласкае поне с някое миризливо кебапче. Големи скръндзи се оказаха, въпреки, че такива светли надежди им възлагах :)).
Но то си е за тяхна сметка. Пак ще бера гъби в неделя :() |
]
Re: Труженикът на доброто
от daro на 04.11.2016 @ 12:25:43
(Профил | Изпрати бележка) | е, щом имаш нужда от това... продължавай да се чувстваш поласкан :)
исках само да октивизирам за събота и неделя, кулинарния метранпаж в теб ;) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 769
ХуЛитери: 4
Всичко: 773
Онлайн сега:
