автор: dido080

Със всеки отминал ден родното ни китно село избледнява, като дим след топовен откат, като ръмеж след нестинарски овали. Чичо Стоян и той напусна селото- вече е никакъв селянин.

Преди, когато строеше обор за козите от две дъски, намерени на кръстопът беше по сговорчив. За китната река намираше от сбутаните на дълбоко и тъмно слова. Била реката, още преди да пресушат Mильов вир- огледало за баба ти, казваше. В нея са и попските пари....Като да е ходила ката ден да връща от попските пари /баба/, кой знае със сигурност. От тях строеше беседката, сама жена. Построи я, но останали пари май и за връщане, „а тя реката се от лихва не плаши, та затова криели имането си там“, казваше баба. Кой имал време да крие, кой хвърлял направо от моста, кой пък отминавал реката с безразличие, защото криенето и моста му се чинили стопроцентови сатании..... А строенето на беседката се случваше главно през деня. После наливах вода и спростирах. Що трябваше да правя друго- аз не съм надзирател на чертежи. Не разбирах от чертането на баба си, който и да си е мислел, че попските пари са скъпоценни и ще турим на техно место сайванта, е трябвало най напред да погледне мижавия чертеж- Пфу!
Не беше имането скъпоценност чак една огромна, че да се пазванти* имането, не останаха банкнотите по спросторите като по филмите. Беше от онези иманета, с които може да се свърши една малка работа. Понеделник сутрин-беседка, четвъртък- беседка докато чертежът не се превърна в една бяла лястовица, та облак го избута на страни. Можех да различа точките от чертите, глаголописа от клинописа. И още какво? А, да, цифрите от сричките. Пазим листата, в които чертежът заема централно място, пазим и спростора, но реката я не опазихме. Когато превалява от дъжд на вятър се сещам и за беседката, иначе не. Че има врата зад кладенеца с две ментешета и два пирона забити за закачалка. Че тази врата е розова, бледо розова. Наподобява на опушена от топлина розова птица, която като някой видове, които докарват по дворовете не може да лети. Че тази врата не ще полети, дори след минутите на размисъл с динамиката на едно средностатистическо уравнение. Ще закачат на нея торбите си случайните минувачи... Пазванти ли се вратата от някого? Кой пазванти вратата ? Защо пазвантят вратата? Че от там не влизат гурголевите паяци и от там пък въобще не излизат/гургулеви паяци/. От дъжд на вятър се сещам за вратата, когато превалява, че ми сервираха веднъж опушена от топлина птица, приличаше на розова....После отсервирах птицата, защото се сетих за деня и календара. Беше сряда постен ден. Никакво блюдо не бе способно да промени срядата.
*пазванти- т.е. пази