Днес, ден за есенен концерт,
въздухът треперещ избра отново
елхови игли за коафьор.
Крачетата на малки буболечки
пианисимо скрибуцат пицикато.
Седя безмълвно до тополи и трева,
а върху мен валят, валят листа...
А вятърът завихря ги и е метла,
помитаща греха. Реката-скулптор
извайва камъните векове, душата –
вечен исихаст, се моли да остане
ч и с т а капчица р о с а...