Ами ако кармата наистина съществува?
Ако душите на хората се завръщат на земята безброй пъти докато познаят съвършената мъдрост? Ами ако от безброй съвършени души се получава една единствена прашинка? Колко ли мъдрост мога да науча тогава от пожълтелия лист хартия, който лежи върху дървеното бюро на тавана, ранен от симетричните разрези на изветрялото мастило и покрит със звезден прах?