автор: somebody

Светлооко момче,
колко много порасна,
времето сякаш миг
една клечка е драснало.
Моят най-силен мъж,
а на мама детето,
гордост моя,
на ръст
се стремиш към небето.
Моя радост си ти,
буен, щур калпазанин,
той животът е с теб,
хващаш го, да не остане
неопитано, непреживяно,
някое предизвикателство,
пораснало мое момче,
бъди с него в приятелство.
Да си здрав и щастлив,
много да те обичат,
с някоя най-красиви
през живота да тичате.
Да си умен и смел,
да си силен и истински,
своя път си поел,
преброди го. Обичам те!