автор: apostola

Отдавна знам, че нещо в мен се свлича-
снегът отгоре вече се топи.
Вода и сняг по тялото се стича,
но ангелска усмивка ме крепи.

До кости мокър от водите снежни,
надраснал смисъла на своя ден
и със последните си думи нежни
изписвам стих за тебе подреден.

И този стих след мене ще остане-
във твоята душа ще се вгради.
Усмивката на тебе ще пристане
и в теб ще светят моите следи.

И туй след време явно ще се случи.
Живота си ще нося на ръце.
Навярно той така ще ме научи:
за тебе да заложа и сърце.